26.02.2014 г., 17:56 ч.

Не искам ... 

  Поезия » Любовна
457 0 1

 

 

 

     Аз не искам да си моя,

     чужда за мен си остани,

     като слънчевото зайче от прозореца,

     когато сме със залеза сами ...

 

     Не искам вече да те моля

     за поглед с тез безизразни очи,

     нима грее слънцето в простора,

     когато дъждовното небе сълзи?

 

     Ще те приютя във моя спомен - 

     едно море от давещи вълни,

     в което обичта ми тъй бездомна

     се разби като прибой в скали ...

 

     Казвам безнадеждното не искам

     и душата ми жигосана се сви,

     а сърцето, упоено с друга мисъл

     все по - силно ме боли ...

 

 

 

     

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • " а сърцето, упоено с друга мисъл
    все по - силно ме боли ..."
    Трудно е с тази упойка...Поздрави!
Предложения
: ??:??