26 февр. 2014 г., 17:56

Не искам ...

675 0 1

 

 

 

     Аз не искам да си моя,

     чужда за мен си остани,

     като слънчевото зайче от прозореца,

     когато сме със залеза сами ...

 

     Не искам вече да те моля

     за поглед с тез безизразни очи,

     нима грее слънцето в простора,

     когато дъждовното небе сълзи?

 

     Ще те приютя във моя спомен - 

     едно море от давещи вълни,

     в което обичта ми тъй бездомна

     се разби като прибой в скали ...

 

     Казвам безнадеждното не искам

     и душата ми жигосана се сви,

     а сърцето, упоено с друга мисъл

     все по - силно ме боли ...

 

 

 

     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • " а сърцето, упоено с друга мисъл
    все по - силно ме боли ..."
    Трудно е с тази упойка...Поздрави!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...