valqka (Валентин Василев)
8 515

26 февр. 2014 г., 17:56

Не искам ...

Поэзия » Любовная

672 0 1

Аз не искам да си моя,

чужда за мен си остани,

като слънчевото зайче от прозореца,

когато сме със залеза сами ...

Не искам вече да те моля

за поглед с тез безизразни очи,

нима грее слънцето в простора,

когато дъждовното небе сълзи?

Ще те приютя във моя спомен -

едно море от давещи вълни,

в което обичта ми тъй бездомна

се разби като прибой в скали ...

Казвам безнадеждното не искам

и душата ми жигосана се сви,

а сърцето, упоено с друга мисъл

все по - силно ме боли ...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0