Feb 26, 2014, 5:56 PM

Не искам ...

  Poetry » Love
669 0 1

 

 

 

     Аз не искам да си моя,

     чужда за мен си остани,

     като слънчевото зайче от прозореца,

     когато сме със залеза сами ...

 

     Не искам вече да те моля

     за поглед с тез безизразни очи,

     нима грее слънцето в простора,

     когато дъждовното небе сълзи?

 

     Ще те приютя във моя спомен - 

     едно море от давещи вълни,

     в което обичта ми тъй бездомна

     се разби като прибой в скали ...

 

     Казвам безнадеждното не искам

     и душата ми жигосана се сви,

     а сърцето, упоено с друга мисъл

     все по - силно ме боли ...

 

 

 

     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Василев All rights reserved.

Comments

Comments

  • " а сърцето, упоено с друга мисъл
    все по - силно ме боли ..."
    Трудно е с тази упойка...Поздрави!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...