Аз не искам да си моя,

     чужда за мен си остани,

     като слънчевото зайче от прозореца,

     когато сме със залеза сами ...

     Не искам вече да те моля

     за поглед с тез безизразни очи,

     нима грее слънцето в простора,

     когато дъждовното небе сълзи?

     Ще те приютя във моя спомен - 

     едно море от давещи вълни,

     в което обичта ми тъй бездомна

     се разби като прибой в скали ...

     Казвам безнадеждното не искам

     и душата ми жигосана се сви,

     а сърцето, упоено с друга мисъл

     все по - силно ме боли ...