20 nov 2009, 15:26

Не искам да поглеждам към...

  Poesía
1.1K 0 12

Не искам да поглеждам към смъртта,
но погледът ми все натам отива.
Не искам, но съм в плен на мисълта,
а рано или късно тя убива.

Когато твърде дълго е боляло,
съзнанието би поело риска  
обвивката да бъде мъртво тяло,
което не помръдва (и не иска)...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • зачетох се в коментарите
    разбирам човека
    готино е да не мислиш
    защото съм се убедил
    замислиш ли се - сдухваш се
    но по добре сдухан с примка в задния джоб
    отколкото щастлив тъпак

    хареса ми стихотворението
  • Не съм казала,че животът не е хубав. А само,че доста често не ми харесва : )
  • Мен лично, Пете, живота ме прави по-силен с всеки следващ ден.. и колкото повече дни минават толкова повече започвам да ги разбирам. А смъртта е нещо, над което всеки се е замислял многократно, но мисълта ми беше че просто няма смисъл да се замисляме... Иначе осъзнавам че в стихотворението ти смъртта е по-скоро нарицателно за нежеланието и обезсърчението на лирическата героиня да живее, отколкото мисълта й за самата смърт. Или поне аз така го разбирам. Тя е наранена, подтисната и разочарована както от конкретни събития и хора, така и от всичко и от всеки... Изпадал съм в такива състояния - и даже доста често продължавам да изпадам и знам че не е лесно... И тук не говоря просто за една депресия или за едно разочарование - "Когато твърде дълго е боляло" .. Тази болка е много по-различна от обикновената болка.. веднъж влязла в нас - не си тръгва.. и двамата я знаем мисля.. Но не можеш да отречеш че живота е хубав.. На тази тема мога да споря и да се аргументирам много дълго..
  • Поздрави за силния стих!!!Изливай мислите за смъртта в стиховете,за да не остават в теб...И не забравяй ,че смъртта е сестра на музата ...
  • Хареса ми стиха ти Петя!
    И прозренията!
    Поздрав!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...