Не искам да поглеждам към смъртта,
но погледът ми все натам отива.
Не искам, но съм в плен на мисълта,
а рано или късно тя убива.
Когато твърде дълго е боляло,
съзнанието би поело риска
обвивката да бъде мъртво тяло,
което не помръдва (и не иска)...
© Петя Косева Todos los derechos reservados
разбирам човека
готино е да не мислиш
защото съм се убедил
замислиш ли се - сдухваш се
но по добре сдухан с примка в задния джоб
отколкото щастлив тъпак
хареса ми стихотворението