20 нояб. 2009 г., 15:26

Не искам да поглеждам към...

1.1K 0 12

Не искам да поглеждам към смъртта,
но погледът ми все натам отива.
Не искам, но съм в плен на мисълта,
а рано или късно тя убива.

Когато твърде дълго е боляло,
съзнанието би поело риска  
обвивката да бъде мъртво тяло,
което не помръдва (и не иска)...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • зачетох се в коментарите
    разбирам човека
    готино е да не мислиш
    защото съм се убедил
    замислиш ли се - сдухваш се
    но по добре сдухан с примка в задния джоб
    отколкото щастлив тъпак

    хареса ми стихотворението
  • Не съм казала,че животът не е хубав. А само,че доста често не ми харесва : )
  • Мен лично, Пете, живота ме прави по-силен с всеки следващ ден.. и колкото повече дни минават толкова повече започвам да ги разбирам. А смъртта е нещо, над което всеки се е замислял многократно, но мисълта ми беше че просто няма смисъл да се замисляме... Иначе осъзнавам че в стихотворението ти смъртта е по-скоро нарицателно за нежеланието и обезсърчението на лирическата героиня да живее, отколкото мисълта й за самата смърт. Или поне аз така го разбирам. Тя е наранена, подтисната и разочарована както от конкретни събития и хора, така и от всичко и от всеки... Изпадал съм в такива състояния - и даже доста често продължавам да изпадам и знам че не е лесно... И тук не говоря просто за една депресия или за едно разочарование - "Когато твърде дълго е боляло" .. Тази болка е много по-различна от обикновената болка.. веднъж влязла в нас - не си тръгва.. и двамата я знаем мисля.. Но не можеш да отречеш че живота е хубав.. На тази тема мога да споря и да се аргументирам много дълго..
  • Поздрави за силния стих!!!Изливай мислите за смъртта в стиховете,за да не остават в теб...И не забравяй ,че смъртта е сестра на музата ...
  • Хареса ми стиха ти Петя!
    И прозренията!
    Поздрав!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...