Nov 20, 2009, 3:26 PM

Не искам да поглеждам към...

  Poetry
1.1K 0 12

Не искам да поглеждам към смъртта,
но погледът ми все натам отива.
Не искам, но съм в плен на мисълта,
а рано или късно тя убива.

Когато твърде дълго е боляло,
съзнанието би поело риска  
обвивката да бъде мъртво тяло,
което не помръдва (и не иска)...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Косева All rights reserved.

Comments

Comments

  • зачетох се в коментарите
    разбирам човека
    готино е да не мислиш
    защото съм се убедил
    замислиш ли се - сдухваш се
    но по добре сдухан с примка в задния джоб
    отколкото щастлив тъпак

    хареса ми стихотворението
  • Не съм казала,че животът не е хубав. А само,че доста често не ми харесва : )
  • Мен лично, Пете, живота ме прави по-силен с всеки следващ ден.. и колкото повече дни минават толкова повече започвам да ги разбирам. А смъртта е нещо, над което всеки се е замислял многократно, но мисълта ми беше че просто няма смисъл да се замисляме... Иначе осъзнавам че в стихотворението ти смъртта е по-скоро нарицателно за нежеланието и обезсърчението на лирическата героиня да живее, отколкото мисълта й за самата смърт. Или поне аз така го разбирам. Тя е наранена, подтисната и разочарована както от конкретни събития и хора, така и от всичко и от всеки... Изпадал съм в такива състояния - и даже доста често продължавам да изпадам и знам че не е лесно... И тук не говоря просто за една депресия или за едно разочарование - "Когато твърде дълго е боляло" .. Тази болка е много по-различна от обикновената болка.. веднъж влязла в нас - не си тръгва.. и двамата я знаем мисля.. Но не можеш да отречеш че живота е хубав.. На тази тема мога да споря и да се аргументирам много дълго..
  • Поздрави за силния стих!!!Изливай мислите за смъртта в стиховете,за да не остават в теб...И не забравяй ,че смъртта е сестра на музата ...
  • Хареса ми стиха ти Петя!
    И прозренията!
    Поздрав!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...