20.11.2009 г., 15:26 ч.

Не искам да поглеждам към... 

  Поезия
675 0 12

Не искам да поглеждам към смъртта,
но погледът ми все натам отива.
Не искам, но съм в плен на мисълта,
а рано или късно тя убива.

Когато твърде дълго е боляло,
съзнанието би поело риска  
обвивката да бъде мъртво тяло,
което не помръдва (и не иска)...

© Петя Косева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • зачетох се в коментарите
    разбирам човека
    готино е да не мислиш
    защото съм се убедил
    замислиш ли се - сдухваш се
    но по добре сдухан с примка в задния джоб
    отколкото щастлив тъпак

    хареса ми стихотворението
  • Не съм казала,че животът не е хубав. А само,че доста често не ми харесва : )
  • Мен лично, Пете, живота ме прави по-силен с всеки следващ ден.. и колкото повече дни минават толкова повече започвам да ги разбирам. А смъртта е нещо, над което всеки се е замислял многократно, но мисълта ми беше че просто няма смисъл да се замисляме... Иначе осъзнавам че в стихотворението ти смъртта е по-скоро нарицателно за нежеланието и обезсърчението на лирическата героиня да живее, отколкото мисълта й за самата смърт. Или поне аз така го разбирам. Тя е наранена, подтисната и разочарована както от конкретни събития и хора, така и от всичко и от всеки... Изпадал съм в такива състояния - и даже доста често продължавам да изпадам и знам че не е лесно... И тук не говоря просто за една депресия или за едно разочарование - "Когато твърде дълго е боляло" .. Тази болка е много по-различна от обикновената болка.. веднъж влязла в нас - не си тръгва.. и двамата я знаем мисля.. Но не можеш да отречеш че живота е хубав.. На тази тема мога да споря и да се аргументирам много дълго..
  • Поздрави за силния стих!!!Изливай мислите за смъртта в стиховете,за да не остават в теб...И не забравяй ,че смъртта е сестра на музата ...
  • Хареса ми стиха ти Петя!
    И прозренията!
    Поздрав!
  • А да не би живота да те прави силен,Алекс
    Ако смъртта е предаване,то рано или късно всички се предаваме.Не разбрах много защо мотивът за смъртта не е поезия,ама ти си знаеш какво имаш предвид.

    Ще се съвзема,просто още не е дошъл момента затова и такива мисли са ми в главата.Не искам точно на теб да обяснявам колко тежки могат да са тежките моменти.Струва ми се,че имаш някаква идея от това: )
  • Твърде е лесно да се предадеш... да мислиш за смъртта не те прави силна, нито мъдра, нито поетеса... по-скоро едно съкрушено от живота момиче. А ти си много повече. Излез от мрака, Петя! Хубав и дълбок смисъл носят стиховете ти, разбирам ги много добре, познаваш ме.. но моля те - съвземи се.. Не си струва толкова много тъга за оня дето духа! Усмивки... Алекс
  • Когато твърде дълго е боляло...
    изгрява после светъл ден,
    и виждаш, пак е наваляло
    но вън, а не във теб, и мен...

    Петя, усетих! Прегръдка!
  • Олеле, сама знаеш, труден е пътят. Смъртта е най-лесният избор
  • На мен също ми хареса. Супер е!
    Поздрав.
  • Хареса ми!
  • Чудесен, мъдър стих, миличка!
Предложения
: ??:??