20.11.2009 г., 15:26

Не искам да поглеждам към...

1K 0 12

Не искам да поглеждам към смъртта,
но погледът ми все натам отива.
Не искам, но съм в плен на мисълта,
а рано или късно тя убива.

Когато твърде дълго е боляло,
съзнанието би поело риска  
обвивката да бъде мъртво тяло,
което не помръдва (и не иска)...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • зачетох се в коментарите
    разбирам човека
    готино е да не мислиш
    защото съм се убедил
    замислиш ли се - сдухваш се
    но по добре сдухан с примка в задния джоб
    отколкото щастлив тъпак

    хареса ми стихотворението
  • Не съм казала,че животът не е хубав. А само,че доста често не ми харесва : )
  • Мен лично, Пете, живота ме прави по-силен с всеки следващ ден.. и колкото повече дни минават толкова повече започвам да ги разбирам. А смъртта е нещо, над което всеки се е замислял многократно, но мисълта ми беше че просто няма смисъл да се замисляме... Иначе осъзнавам че в стихотворението ти смъртта е по-скоро нарицателно за нежеланието и обезсърчението на лирическата героиня да живее, отколкото мисълта й за самата смърт. Или поне аз така го разбирам. Тя е наранена, подтисната и разочарована както от конкретни събития и хора, така и от всичко и от всеки... Изпадал съм в такива състояния - и даже доста често продължавам да изпадам и знам че не е лесно... И тук не говоря просто за една депресия или за едно разочарование - "Когато твърде дълго е боляло" .. Тази болка е много по-различна от обикновената болка.. веднъж влязла в нас - не си тръгва.. и двамата я знаем мисля.. Но не можеш да отречеш че живота е хубав.. На тази тема мога да споря и да се аргументирам много дълго..
  • Поздрави за силния стих!!!Изливай мислите за смъртта в стиховете,за да не остават в теб...И не забравяй ,че смъртта е сестра на музата ...
  • Хареса ми стиха ти Петя!
    И прозренията!
    Поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...