tonidja (Антоанета Александрова) tonidja (Антоанета Александрова)
6
30 sept 2016, 16:36

Не искат сън

  Poesía » Otra
653 1 3

 

Защо не спиш,
нощта преваля вече...
Бе дълъг ден
и не по-лека вечер.
Но бяга пак
сънят от твойте клепки,
от спомен знак
покоят им разцепи.
И белегът
от липсите в сърцето,
роди мигът
тъжовен за лицето...
Луната спря
звездите да събира
и зла тъма
небето и полира...
Повя ветрец
с прозявка уморена,
от сън-лъжец
на будността дарена...
Немигнали,
очите насълзени,
не искат сън,
а да са пресушени...
 

Антоанета Александрова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Антоанета Александрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0