Sep 30, 2016, 4:36 PM

Не искат сън 

  Poetry » Other
390 1 3

 

Защо не спиш,
нощта преваля вече...
Бе дълъг ден
и не по-лека вечер.
Но бяга пак
сънят от твойте клепки,
от спомен знак
покоят им разцепи.
И белегът
от липсите в сърцето,
роди мигът
тъжовен за лицето...
Луната спря
звездите да събира
и зла тъма
небето и полира...
Повя ветрец
с прозявка уморена,
от сън-лъжец
на будността дарена...
Немигнали,
очите насълзени,
не искат сън,
а да са пресушени...
 

Антоанета Александрова

© Антоанета Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??