Sep 30, 2016, 4:36 PM

Не искат сън

  Poetry » Other
655 1 3

 

Защо не спиш,
нощта преваля вече...
Бе дълъг ден
и не по-лека вечер.
Но бяга пак
сънят от твойте клепки,
от спомен знак
покоят им разцепи.
И белегът
от липсите в сърцето,
роди мигът
тъжовен за лицето...
Луната спря
звездите да събира
и зла тъма
небето и полира...
Повя ветрец
с прозявка уморена,
от сън-лъжец
на будността дарена...
Немигнали,
очите насълзени,
не искат сън,
а да са пресушени...
 

Антоанета Александрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антоанета Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...