Не искат сън
Защо не спиш,
нощта преваля вече...
Бе дълъг ден
и не по-лека вечер.
Но бяга пак
сънят от твойте клепки,
от спомен знак
покоят им разцепи.
И белегът
от липсите в сърцето,
роди мигът
тъжовен за лицето...
Луната спря
звездите да събира
и зла тъма
небето и полира...
Повя ветрец
с прозявка уморена,
от сън-лъжец
на будността дарена...
Немигнали,
очите насълзени,
не искат сън,
а да са пресушени...
Антоанета Александрова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Александрова Всички права запазени
