29 jul 2005, 6:41

Не казвай

  Poesía
959 0 4

Не казвай,че мъничка съм още.
Hима ще ти олекне от това?
Аз отдавна те сънувам нощем
и гасна за твойта топлина

Не казвай,че може би ти трябва време,
та хубавото става на мига.
Искам да се сгушим аз във теб 
                             и ти във мене,
да стоим така до сутринта

Не казвай нищо,замълчи!
Hаправи ме мъничко желана,
че любовта е само кратък миг,
обичай ме сега,че утре ще ме няма!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...