5 oct 2011, 20:25

Не лъжете децата

  Poesía » Otra
530 0 8

 

 

                                            НЕ ЛЪЖЕТЕ ДЕЦАТА

 

                                                                 Вместо песен.

 

                                          Ранената птица

                                                    се удари в стъклата.

                                          Тя заплака от болка

                                                     и заплиска дъждът.

                                           Не лъжете децата,

                                                      че е страшна тъмата.

                                            Не лъжете и утрото,

                                                        че не свършва денят.

                                             Сутрин рано момичето

                                                           мете прахоляка.

                                              Малка, прашна принцеса,

                                                         тя владее мига.

                                               Нека винаги помнят,

                                                          нея времето чака.

                                                Бедна, голата хубост,

                                                            дето ражда света.

                                                 Младостта не лъжете,

                                                             че любовта е безумна.

                                                  Наречете я простичко -

                                                                малката смърт.

                                                   И проверете - примерно -

                                                                 при пълнолуние,

                                                    как бие сърцето,

                                                                 щом той или тя

                                                      при вас пак седят.

                                                              Не мислете, че вече

                                                      обичта не е свята.

                                                                Идва босата майка,

                                                       носи детска игра.

                                                     И не жалете за добротата.

                                                     Един, днес, удавник спаси,

                                                            него - взе го смъртта.

                                                      Не крийте как мъката

                                                                        ражда надежда,

                                                        а вярата чака

                                                                       желана мечта,

                                                         в която човекът

                                                                       щастлив се оглежда,

                                                          че е смъртен забравя,

                                                                        познал вечността.

 

                                                                         Wali (Виолета Томова)

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Истинска си, Вали! В това няма съмнение. Съмнявам се само в това колко хора ще се вслушат в посланието ти или това ще е просто поредната творба в "Откровения" ...
  • "прочетох го прочетох и коментарите и на това произведение ще напиша един свеж коментар" Супер добро стихотворение грабна ме много и би било добра тема за идващите матури на 2012 година, аз лично го оценявам за 6
  • !!!!!!!!!!!
  • Поздрав, Вили ...
  • !!!!!!!!!!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...