5 окт. 2011 г., 20:25

Не лъжете децата

534 0 8

 

 

                                            НЕ ЛЪЖЕТЕ ДЕЦАТА

 

                                                                 Вместо песен.

 

                                          Ранената птица

                                                    се удари в стъклата.

                                          Тя заплака от болка

                                                     и заплиска дъждът.

                                           Не лъжете децата,

                                                      че е страшна тъмата.

                                            Не лъжете и утрото,

                                                        че не свършва денят.

                                             Сутрин рано момичето

                                                           мете прахоляка.

                                              Малка, прашна принцеса,

                                                         тя владее мига.

                                               Нека винаги помнят,

                                                          нея времето чака.

                                                Бедна, голата хубост,

                                                            дето ражда света.

                                                 Младостта не лъжете,

                                                             че любовта е безумна.

                                                  Наречете я простичко -

                                                                малката смърт.

                                                   И проверете - примерно -

                                                                 при пълнолуние,

                                                    как бие сърцето,

                                                                 щом той или тя

                                                      при вас пак седят.

                                                              Не мислете, че вече

                                                      обичта не е свята.

                                                                Идва босата майка,

                                                       носи детска игра.

                                                     И не жалете за добротата.

                                                     Един, днес, удавник спаси,

                                                            него - взе го смъртта.

                                                      Не крийте как мъката

                                                                        ражда надежда,

                                                        а вярата чака

                                                                       желана мечта,

                                                         в която човекът

                                                                       щастлив се оглежда,

                                                          че е смъртен забравя,

                                                                        познал вечността.

 

                                                                         Wali (Виолета Томова)

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Истинска си, Вали! В това няма съмнение. Съмнявам се само в това колко хора ще се вслушат в посланието ти или това ще е просто поредната творба в "Откровения" ...
  • "прочетох го прочетох и коментарите и на това произведение ще напиша един свеж коментар" Супер добро стихотворение грабна ме много и би било добра тема за идващите матури на 2012 година, аз лично го оценявам за 6
  • !!!!!!!!!!!
  • Поздрав, Вили ...
  • !!!!!!!!!!!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...