Не лъжете децата
НЕ ЛЪЖЕТЕ ДЕЦАТА
Вместо песен.
Ранената птица
се удари в стъклата.
Тя заплака от болка
и заплиска дъждът.
Не лъжете децата,
че е страшна тъмата.
Не лъжете и утрото,
че не свършва денят.
Сутрин рано момичето
мете прахоляка.
Малка, прашна принцеса,
тя владее мига.
Нека винаги помнят,
нея времето чака.
Бедна, голата хубост,
дето ражда света.
Младостта не лъжете,
че любовта е безумна.
Наречете я простичко -
малката смърт.
И проверете - примерно -
при пълнолуние,
как бие сърцето,
щом той или тя
при вас пак седят.
Не мислете, че вече
обичта не е свята.
Идва босата майка,
носи детска игра.
И не жалете за добротата.
Един, днес, удавник спаси,
него - взе го смъртта.
Не крийте как мъката
ражда надежда,
а вярата чака
желана мечта,
в която човекът
щастлив се оглежда,
че е смъртен забравя,
познал вечността.
Wali (Виолета Томова)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
