Luna13 (Моника Стойчева)
7 147

22 oct 2013, 23:26

Не ме буди...

Poesía » Otra

841 0 7

***

Ръцете издрани до кръв,

от спомена късайки мислите...

и болката пак е любов - изморена

но толкова истинска!...

В душата се ражда дихание,

докосвайки нежно следите от рани...

дъждът заличава всяко стенание,

откраднал е твоите пръсти...

Сънувам те... сънят ми е малка Вселена...

устните ми все още помнят вкуса ти,

безумна съм, но всичко е истина!...

Не ме буди... бъди любовта ми!...

Автор : Моника Стойчева

22. 09. 2013 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

oksimoron (Христов)

!

2013-10-27T19:13:59+02:00
Luna13 (Моника Стойчева)

Съредечни благодарности, на всички, които се спряхте да прочетете и оставите коментар!

2013-10-25T10:03:00+03:00
sirDIMITRI (Сър Димитри)

"...Сънувам те... сънят ми е малка Вселена...
устните ми все още помнят вкуса ти...". Явно, лятото е било дълго и е оставило спомени? Харесах!

2013-10-24T15:53:59+03:00
contessa (Светла Асенова)

Прекрасна си ...

2013-10-24T11:31:06+03:00
myworld (Аз)

Пренесох се в тази картина,нарисувана от твоят стих!Хареса ми и нестандартната постройка!Браво!

2013-10-23T15:07:24+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0