Не ме буди...

Поезия » Друга

837 0 7

***

Ръцете издрани до кръв,

от спомена късайки мислите...

и болката пак е любов - изморена

но толкова истинска!...

В душата се ражда дихание,

докосвайки нежно следите от рани...

дъждът заличава всяко стенание,

откраднал е твоите пръсти...

Сънувам те... сънят ми е малка Вселена...

устните ми все още помнят вкуса ти,

безумна съм, но всичко е истина!...

Не ме буди... бъди любовта ми!...

Автор : Моника Стойчева

22. 09. 2013 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

oksimoron (Христов)

!

2013-10-27T19:13:59+02:00
Luna13 (Моника Стойчева)

Съредечни благодарности, на всички, които се спряхте да прочетете и оставите коментар!

2013-10-25T10:03:00+03:00
sirDIMITRI (Сър Димитри)

"...Сънувам те... сънят ми е малка Вселена...
устните ми все още помнят вкуса ти...". Явно, лятото е било дълго и е оставило спомени? Харесах!

2013-10-24T15:53:59+03:00
contessa (Светла Асенова)

Прекрасна си ...

2013-10-24T11:31:06+03:00
myworld (Аз)

Пренесох се в тази картина,нарисувана от твоят стих!Хареса ми и нестандартната постройка!Браво!

2013-10-23T15:07:24+03:00