Oct 22, 2013, 11:26 PM

Не ме буди...

  Poetry » Other
838 0 7

***

Ръцете издрани до кръв,

от спомена късайки мислите...

и болката пак е любов - изморена

но толкова истинска!...

В душата се ражда дихание,

докосвайки  нежно следите от рани...

дъждът заличава всяко стенание,

откраднал е твоите пръсти...

Сънувам  те... сънят ми е малка Вселена...

устните ми все още помнят вкуса ти,

безумна съм, но всичко е истина!...

Не ме буди...  бъди любовта ми!...

 

Автор : Моника Стойчева

22. 09. 2013 г.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • !
  • Съредечни благодарности, на всички, които се спряхте да прочетете и оставите коментар!
  • "...Сънувам те... сънят ми е малка Вселена...
    устните ми все още помнят вкуса ти...". Явно, лятото е било дълго и е оставило спомени? Харесах!
  • Прекрасна си ...
  • Пренесох се в тази картина,нарисувана от твоят стих!Хареса ми и нестандартната постройка!Браво!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...