***
Ръцете издрани до кръв,
от спомена късайки мислите...
и болката пак е любов - изморена
но толкова истинска!...
В душата се ражда дихание,
докосвайки нежно следите от рани...
дъждът заличава всяко стенание,
откраднал е твоите пръсти...
Сънувам те... сънят ми е малка Вселена...
устните ми все още помнят вкуса ти,
безумна съм, но всичко е истина!... ...