Oct 22, 2013, 11:26 PM

Не ме буди... 

  Poetry » Other
703 0 7

***

Ръцете издрани до кръв,

от спомена късайки мислите...

и болката пак е любов - изморена

но толкова истинска!...

В душата се ражда дихание,

докосвайки  нежно следите от рани...

дъждът заличава всяко стенание,

откраднал е твоите пръсти...

Сънувам  те... сънят ми е малка Вселена...

устните ми все още помнят вкуса ти,

безумна съм, но всичко е истина!...

Не ме буди...  бъди любовта ми!...

 

Автор : Моника Стойчева

22. 09. 2013 г.

 

 

© Моника Стойчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??