Не ме бъркай с Елиза
Нишка по нишка разплитам копривена риза.
Нека трепери душата, гола, без броня.
Епитафия за криле… Не, не ме бъркай с Елиза.
Нямам братя. И не мога сълза да отроня.
Не ставам за приказка. С един злодей си дружа.
Често плаче насън, а аз така го прегръщам!
Пея му тихо, докато свърши нощта
и внимателно на горната земя го връщам.
Вярва си, че е лош. Аз душата му знам, че е бяла.
На толкова праведни, за разкош, едни злодей трябва.
Изрязвам възли. Дива коприва е. Не отболява.
В разголената ми душа - никакви следи от бяло…
© Лъки Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Пишеш разкошно! Удоволствие са за мен твоите стихове! Храниш ме с поезия! Благодаря ти!
-
Браво и от мен!
-
И аз го препрочитам! Обичам такива стихове, които те размислят...
-
Поздравления!
-
Препрочитам си...
Мнооого ми хареса! -
"Вярва си, че е лош. Аз душата му знам, че е бяла"...
-
Хубаво е да се завърнеш сред свои. Липсвахте ми! Благодаря, че поспряхте отново при мен, Таня и Мисана.
Бърнс, добре дошъл в моя свят! Подарявам ти всички 5 звезди. Запазвам си удивителните като знак, че някой е минал отвъд редовете! Благодаря за това! -
5 звезди и 3 !!! удивителни
-
"На толкова праведни, за разкош, един злодей трябва." Много ми хареса, Лъвице!
-
Браво!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
