Нишка по нишка разплитам копривена риза.
Нека трепери душата, гола, без броня.
Епитафия за криле… Не, не ме бъркай с Елиза.
Нямам братя. И не мога сълза да отроня.
Не ставам за приказка. С един злодей си дружа.
Често плаче насън, а аз така го прегръщам!
Пея му тихо, докато свърши нощта
и внимателно на горната земя го връщам.
Вярва си, че е лош. Аз душата му знам, че е бяла.
На толкова праведни, за разкош, едни злодей трябва.
Изрязвам възли. Дива коприва е. Не отболява.
В разголената ми душа - никакви следи от бяло…