лъвче (Лъки)
122 998
6.04.2016 г., 23:15 ч.

Не ме бъркай с Елиза 

  Поезия » Друга
844 0 10

Нишка по нишка разплитам копривена риза.
Нека трепери душата, гола, без броня.
Епитафия за криле… Не, не ме бъркай с Елиза.
Нямам братя. И не мога сълза да отроня.

Не ставам за приказка. С един злодей си дружа.
Често плаче насън, а аз така го прегръщам!
Пея му тихо, докато свърши нощта
и внимателно на горната земя го връщам.

Вярва си, че е лош. Аз душата му знам, че е бяла.
На толкова праведни, за разкош, едни злодей трябва.
Изрязвам възли. Дива коприва е. Не отболява.
В разголената ми душа - никакви следи от бяло…

© Лъки Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пишеш разкошно! Удоволствие са за мен твоите стихове! Храниш ме с поезия! Благодаря ти!
  • Браво и от мен!
  • И аз го препрочитам! Обичам такива стихове, които те размислят...
  • Поздравления!
  • Препрочитам си...
    Мнооого ми хареса!
  • "Вярва си, че е лош. Аз душата му знам, че е бяла"...
  • Хубаво е да се завърнеш сред свои. Липсвахте ми! Благодаря, че поспряхте отново при мен, Таня и Мисана.
    Бърнс, добре дошъл в моя свят! Подарявам ти всички 5 звезди. Запазвам си удивителните като знак, че някой е минал отвъд редовете! Благодаря за това!
  • 5 звезди и 3 !!! удивителни
  • "На толкова праведни, за разкош, един злодей трябва." Много ми хареса, Лъвице!
  • Браво!
Предложения
: ??:??