Усещам тишината как ме гледа,
затворена в сърцеподобен глетчер,
напомня ми онази сянка бледа
на хищник, предугаждащ сита вечер.
Дисекция на мъртви думи правя,
отдавна сбити в писък бездиханен.
Кому е нужно, просто съм такава,
лекувам самотата с метод странен -
да призова тъгата и да легна в нея
(сега съм трескава и с болни мисли).
На крачка от смъртта е фиксидеята,
че самосъжалението ме пречиства. ...