9 ago 2018, 11:52

Не ме учи!

  Poesía » Otra
749 16 11

Не ме учи на разум и мълчание!
Опитвам се, опитвам се да свикна,
да не наричам вече черно бялото,
макар че боядисам си косите.


Не ми прощавай никога, че плача
и розови листенца не посипвай
в пътеката, в която съм палача си,
все още непризнат от мен и никой!


Не ми показвай своето съмнение,
когато над света безкрила литна!
Прави се, че ми вярваш безрезервно!
Наум си сричай някоя молитва!


И ако ден до пладне дишам с лятото,
върни ме да се съмна първобитна
в очите ти - най-смелият удавник.
На сламчица отдавна не разчитам.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ооо, толкова разхлаждащо и отрезвяващо е това стихотворение, Рени!
    Въпреки че, ако намериш очи, в които да се давиш смело, и най-дебелата талпа няма да помогне. Сламката запази за успокояващото уиски след това...
  • Дълбока, психологически вярна и силна поезия! Всяка метафора е на точното място! Браво, Райна!
  • Отново храниш с истинска Поезия! Хареса ми категоричността на лирическата, а поантата е толкова оригинална и безапелационна!!!
    Браво, Райничка!
  • Стихотворение с характер!
  • Прекрасен стих.

    "върни ме да се съмна първобитна
    в очите ти - най-смелият удавник.
    На сламчица отдавна не разчитам."

    В тези редове е казано всичко. Аплаузи, Райна!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...