9 ago 2018, 11:52

Не ме учи!

  Poesía » Otra
754 16 11

Не ме учи на разум и мълчание!
Опитвам се, опитвам се да свикна,
да не наричам вече черно бялото,
макар че боядисам си косите.


Не ми прощавай никога, че плача
и розови листенца не посипвай
в пътеката, в която съм палача си,
все още непризнат от мен и никой!


Не ми показвай своето съмнение,
когато над света безкрила литна!
Прави се, че ми вярваш безрезервно!
Наум си сричай някоя молитва!


И ако ден до пладне дишам с лятото,
върни ме да се съмна първобитна
в очите ти - най-смелият удавник.
На сламчица отдавна не разчитам.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ооо, толкова разхлаждащо и отрезвяващо е това стихотворение, Рени!
    Въпреки че, ако намериш очи, в които да се давиш смело, и най-дебелата талпа няма да помогне. Сламката запази за успокояващото уиски след това...
  • Дълбока, психологически вярна и силна поезия! Всяка метафора е на точното място! Браво, Райна!
  • Отново храниш с истинска Поезия! Хареса ми категоричността на лирическата, а поантата е толкова оригинална и безапелационна!!!
    Браво, Райничка!
  • Стихотворение с характер!
  • Прекрасен стих.

    "върни ме да се съмна първобитна
    в очите ти - най-смелият удавник.
    На сламчица отдавна не разчитам."

    В тези редове е казано всичко. Аплаузи, Райна!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...