Не ме учи!
Не ме учи на разум и мълчание!
Опитвам се, опитвам се да свикна,
да не наричам вече черно бялото,
макар че боядисам си косите.
Не ми прощавай никога, че плача
и розови листенца не посипвай
в пътеката, в която съм палача си,
все още непризнат от мен и никой!
Не ми показвай своето съмнение,
когато над света безкрила литна!
Прави се, че ми вярваш безрезервно!
Наум си сричай някоя молитва!
И ако ден до пладне дишам с лятото,
върни ме да се съмна първобитна
в очите ти - най-смелият удавник.
На сламчица отдавна не разчитам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
