9.08.2018 г., 11:52 ч.
Не ме учи!
Не ме учи на разум и мълчание!
Опитвам се, опитвам се да свикна,
да не наричам вече черно бялото,
макар че боядисам си косите.
Не ми прощавай никога, че плача
и розови листенца не посипвай
в пътеката, в която съм палача си,
все още непризнат от мен и никой!
Не ми показвай своето съмнение,
когато над света безкрила литна!
Прави се, че ми вярваш безрезервно!
Наум си сричай някоя молитва!
И ако ден до пладне дишам с лятото,
върни ме да се съмна първобитна
в очите ти - най-смелият удавник.
На сламчица отдавна не разчитам.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Дълбока, психологически вярна и силна поезия! Всяка метафора е на точното място! Браво, Райна!
-
Отново храниш с истинска Поезия! Хареса ми категоричността на лирическата, а поантата е толкова оригинална и безапелационна!!!
Браво, Райничка! -
Стихотворение с характер!
-
Прекрасен стих.
"върни ме да се съмна първобитна
в очите ти - най-смелият удавник.
На сламчица отдавна не разчитам."
В тези редове е казано всичко. Аплаузи, Райна! -
Безкомпромисна към себе си със строгостта на палач!
Стремеж за полет над света и връщане към нравствената чистота на първичното в човешката същност:
"...да осъмна първобитна в очите ти"
Финалът е категоричен и идейно наситен.
Моите поздрави! -
Хареса ми! Поздрави!
-
Добре сте ми дошли! Благодаря за вниманието!
Изяла съм една буквичка:
Макар, че боядисВам си косите... -
Разкош!
-
Райничке! Благословена си да пишеш!
-
Стигане нямаш! Браво!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Въпреки че, ако намериш очи, в които да се давиш смело, и най-дебелата талпа няма да помогне. Сламката запази за успокояващото уиски след това...