Не ме връщай от път!

11 feb 2021, 12:08

Poesía

259 4 7

Всяка стъпка назад е поверие -

като скрил се във детството спомен,

че късмета така ще прогоня...

Не, че бързам конкретно нанякъде,

не тежат ми красиви утопии -

ще се върна за тях, ако чакат,

ако още не са пуснали корени.

Не ме връщай дори за прегръдка,

(ще ме галят озъбени пътища),

аз душата си пак ще прелъжа,

ще завържа очите и с кърпичка.

Нека тръгна си както си тръгва

всеки отлив - далеч и за кратко...

А когато се върна присъдена,

приеми ме без плът – само ярост.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2021-02-11T21:45:58+02:00

Не са страшни озъбените пътища, когато има такъв, към любовта.
Dendu89 (Деница Гарелова)

2021-02-11T15:10:16+02:00

"Не, че бързам конкретно нанякъде,
не тежат ми красиви утопии -
ще се върна за тях, ако чакат,
ако още не са пуснали корени."
Hathor (Геновева Симеонова)

2021-02-11T13:11:43+02:00

Да, Роси, разчела си правилно стиховете. Благодаря!
РосиДимова (Росица Димова)

2021-02-11T13:08:48+02:00

аз душата си пак ще прелъжа,
ще завържа очите и с кърпичка.
Много нежно!Дъха лека тъга,но и много надежда!
Hathor (Геновева Симеонова)

2021-02-11T12:54:57+02:00

Благодаря ви, момчета!
mislitel (Георги Каменов)

2021-02-11T12:50:23+02:00

Леле...
Поздравявам те.
amethyst (Калин Пантов)

2021-02-11T12:16:59+02:00

"... ще ме галят озъбени пътища..." Страхотно! Твоята запазена марка!