Feb 11, 2021, 12:08 PM

Не ме връщай от път!

  Poetry
396 4 7

Не ме връщай от път!

Всяка стъпка назад е поверие -

като скрил се във детството спомен,

че късмета така ще прогоня...

 

Не, че бързам конкретно нанякъде,

не тежат ми красиви утопии -

ще се върна за тях, ако чакат,

ако още не са пуснали корени.

 

Не ме връщай дори за прегръдка,

(ще ме галят озъбени пътища),

аз душата си пак ще прелъжа,

ще завържа очите и с кърпичка.

 

Нека тръгна си както си тръгва

всеки отлив - далеч и за кратко...

А когато се върна присъдена,

приеми ме без плът – само ярост.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...