Не ме връщай от път!
Не ме връщай от път!
Всяка стъпка назад е поверие -
като скрил се във детството спомен,
че късмета така ще прогоня...
Не, че бързам конкретно нанякъде,
не тежат ми красиви утопии -
ще се върна за тях, ако чакат,
ако още не са пуснали корени.
Не ме връщай дори за прегръдка,
(ще ме галят озъбени пътища),
аз душата си пак ще прелъжа,
ще завържа очите и с кърпичка.
Нека тръгна си както си тръгва
всеки отлив - далеч и за кратко...
А когато се върна присъдена,
приеми ме без плът – само ярост.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
