Не ме зачерквай

5 dic 2009, 9:07

Poesía » Versos blancos

578 0 1

Не ме зачерквай!

Непонятност са зениците по мръкнало

и тихо в клоните приспивам непотребност.

Ничия съм и в капилярите

на твойта жажда за копнежност.

Не ме зачерквай!

Макар да съм цинична и летежна.

Какво от туй като съм птица,

когато във крилете няма вятър.

Не ме зачерквай!

И може би на дъното между коралите

ще се намерим в нямото на рибите.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.