Не ме зачерквай!
Непонятност са зениците по мръкнало
и тихо в клоните приспивам непотребност.
Ничия съм и в капилярите
на твойта жажда за копнежност.
Не ме зачерквай!
Макар да съм цинична и летежна.
Какво от туй като съм птица,
когато във крилете няма вятър.
Не ме зачерквай!
И може би на дъното между коралите
ще се намерим в нямото на рибите.