Не ме зачерквай

5.12.2009 г., 9:07 ч.

Поезия » Бели стихове

562 0 1

Не ме зачерквай!

Непонятност са зениците по мръкнало

и тихо в клоните приспивам непотребност.

Ничия съм и в капилярите

на твойта жажда за копнежност.

Не ме зачерквай!

Макар да съм цинична и летежна.

Какво от туй като съм птица,

когато във крилете няма вятър.

Не ме зачерквай!

И може би на дъното между коралите

ще се намерим в нямото на рибите.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.