10 dic 2017, 21:33

Не ми хвалете утртата 

  Poesía
330 1 3

От утрото по-мъдро няма,

но аз обичам вечерта.

Денят е пълен със измама,

а аз обичам да си спя.

Сънят ме води на почивка,

сънят ме води на море.

И сам под своята завивка

сънувам моето дете.

Сънувам всякаква чудатост,

понякога дори кошмар,

но ден не значи само радост,

понякога е лош шамар.

Очи затварям и съм вече

в един мечтан, реален свят.

За миг, а толкова далече.

Дори в съня си, бил съм млад.

Не ми хвалете утрата.

Денят е винаги борба.

Така обичам аз в кревата

да се разхождам със съня.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??