Не ми хвалете утртата
От утрото по-мъдро няма,
но аз обичам вечерта.
Денят е пълен със измама,
а аз обичам да си спя.
Сънят ме води на почивка,
сънят ме води на море.
И сам под своята завивка
сънувам моето дете.
Сънувам всякаква чудатост,
понякога дори кошмар,
но ден не значи само радост,
понякога е лош шамар.
Очи затварям и съм вече
в един мечтан, реален свят.
За миг, а толкова далече.
Дори в съня си, бил съм млад.
Не ми хвалете утрата.
Денят е винаги борба.
Така обичам аз в кревата
да се разхождам със съня.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
