18 oct 2012, 10:58

Не ми разказвай за морето

  Poesía » Otra
1.1K 0 8

Не ми разказвай за морето,
за рибите и за вълните,
за фара, който нощем свети
и пенестия мрак разплита.

Не знаеш как да нарисуваш
ни радостта му, ни гнева му:
морето волно съществува –
човек не е измислил думи,

които могат да изваят

изящната му необятност,
съизмерима със безкрая.

Ти просто застани на кея.

И ще дочуеш вероятно
морето с твоя глас да пее.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Виденов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • и тук те поздравявам, Влади...
    за прекрасния сонет...
    най-сърдечно..
  • "човек не е измислил думи,

    които могат да изваят
    изящната му необятност,
    съизмерима със безкрая"

    !!!
  • приятно е...

    Думите са само условна граница, в която можем да се препънем или да преодолеем смислоограниченията облечени в буквичкови дрехи.
    И все пак-чрез поезията някои истини по-лесно се разсъбличат от вменения и илюзии до идеи за същинката. Понягога боичките на мисълта раждат шедьоври, понякога само преживяват своята опитност да бъдат владени и насочвани според посоката на четката.А докато има посоки-няма безкрай.

    "и пенестия мрак разплита" готино )
  • Много ми хареса. Поетичен успех.Wali/Виолета Томова/
  • <a href=http://www.youtube.com/watch?v=vY29B6IwD_w&feature=related>Морето перлите брои!</a>

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...