18 окт. 2012 г., 10:58

Не ми разказвай за морето

1.1K 0 8

Не ми разказвай за морето,
за рибите и за вълните,
за фара, който нощем свети
и пенестия мрак разплита.

Не знаеш как да нарисуваш
ни радостта му, ни гнева му:
морето волно съществува –
човек не е измислил думи,

които могат да изваят

изящната му необятност,
съизмерима със безкрая.

Ти просто застани на кея.

И ще дочуеш вероятно
морето с твоя глас да пее.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Виденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • и тук те поздравявам, Влади...
    за прекрасния сонет...
    най-сърдечно..
  • "човек не е измислил думи,

    които могат да изваят
    изящната му необятност,
    съизмерима със безкрая"

    !!!
  • приятно е...

    Думите са само условна граница, в която можем да се препънем или да преодолеем смислоограниченията облечени в буквичкови дрехи.
    И все пак-чрез поезията някои истини по-лесно се разсъбличат от вменения и илюзии до идеи за същинката. Понягога боичките на мисълта раждат шедьоври, понякога само преживяват своята опитност да бъдат владени и насочвани според посоката на четката.А докато има посоки-няма безкрай.

    "и пенестия мрак разплита" готино )
  • Много ми хареса. Поетичен успех.Wali/Виолета Томова/
  • <a href=http://www.youtube.com/watch?v=vY29B6IwD_w&feature=related>Морето перлите брои!</a>

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...