18 окт. 2012 г., 10:58

Не ми разказвай за морето

1.1K 0 8

Не ми разказвай за морето,
за рибите и за вълните,
за фара, който нощем свети
и пенестия мрак разплита.

Не знаеш как да нарисуваш
ни радостта му, ни гнева му:
морето волно съществува –
човек не е измислил думи,

които могат да изваят

изящната му необятност,
съизмерима със безкрая.

Ти просто застани на кея.

И ще дочуеш вероятно
морето с твоя глас да пее.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Виденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • и тук те поздравявам, Влади...
    за прекрасния сонет...
    най-сърдечно..
  • "човек не е измислил думи,

    които могат да изваят
    изящната му необятност,
    съизмерима със безкрая"

    !!!
  • приятно е...

    Думите са само условна граница, в която можем да се препънем или да преодолеем смислоограниченията облечени в буквичкови дрехи.
    И все пак-чрез поезията някои истини по-лесно се разсъбличат от вменения и илюзии до идеи за същинката. Понягога боичките на мисълта раждат шедьоври, понякога само преживяват своята опитност да бъдат владени и насочвани според посоката на четката.А докато има посоки-няма безкрай.

    "и пенестия мрак разплита" готино )
  • Много ми хареса. Поетичен успех.Wali/Виолета Томова/
  • <a href=http://www.youtube.com/watch?v=vY29B6IwD_w&feature=related>Морето перлите брои!</a>

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...