18.10.2012 г., 10:58

Не ми разказвай за морето

1.1K 0 8

Не ми разказвай за морето,
за рибите и за вълните,
за фара, който нощем свети
и пенестия мрак разплита.

Не знаеш как да нарисуваш
ни радостта му, ни гнева му:
морето волно съществува –
човек не е измислил думи,

които могат да изваят

изящната му необятност,
съизмерима със безкрая.

Ти просто застани на кея.

И ще дочуеш вероятно
морето с твоя глас да пее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Виденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • и тук те поздравявам, Влади...
    за прекрасния сонет...
    най-сърдечно..
  • "човек не е измислил думи,

    които могат да изваят
    изящната му необятност,
    съизмерима със безкрая"

    !!!
  • приятно е...

    Думите са само условна граница, в която можем да се препънем или да преодолеем смислоограниченията облечени в буквичкови дрехи.
    И все пак-чрез поезията някои истини по-лесно се разсъбличат от вменения и илюзии до идеи за същинката. Понягога боичките на мисълта раждат шедьоври, понякога само преживяват своята опитност да бъдат владени и насочвани според посоката на четката.А докато има посоки-няма безкрай.

    "и пенестия мрак разплита" готино )
  • Много ми хареса. Поетичен успех.Wali/Виолета Томова/
  • <a href=http://www.youtube.com/watch?v=vY29B6IwD_w&feature=related>Морето перлите брои!</a>

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...