13 dic 2006, 21:57

Не ми се карай

  Poesía
744 0 8
Не ми се карай, татко, че сгреших.
Та кой ли на петнайсет не греши,
кой може на петнайсет да е тих,
спокоен и послушен. Ти реши,
че вече прекалявам, но нима
виновна съм, че просто днес живея,
че днес съм млада. Моята вина
е, татко, че неистово копнея
по-бързо да открия този свят,
дори когато той е неприветен,
защото съм сега разцъфнал цвят
и слънцето за мене днеска свети.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изпълнен с обич стих!
    Поздрави!
  • Деца... как да не ги обичаш!? Каквото и да направят, колкото и да бързат да пораснат, в крайна сметка те са истински добри и чисти, а ние можем само да се опитваме да защитим тяхната светлина от мрака на нашия свят!
  • Поздрав! Много ми хареса! Дъщерите винаги са слабост на бащите си!
  • Щастлива дъщеря на грижовен татко...Разчувства ме!
  • Напомни ми аз каква бях на 15 Сега ми иде сама да се напляскам
    Много хубав стих!!!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...