13 dic 2006, 21:57

Не ми се карай 

  Poesía
578 0 8
Не ми се карай, татко, че сгреших.
Та кой ли на петнайсет не греши,
кой може на петнайсет да е тих,
спокоен и послушен. Ти реши,
че вече прекалявам, но нима
виновна съм, че просто днес живея,
че днес съм млада. Моята вина
е, татко, че неистово копнея
по-бързо да открия този свят,
дори когато той е неприветен,
защото съм сега разцъфнал цвят
и слънцето за мене днеска свети.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Изпълнен с обич стих!
    Поздрави!
  • Деца... как да не ги обичаш!? Каквото и да направят, колкото и да бързат да пораснат, в крайна сметка те са истински добри и чисти, а ние можем само да се опитваме да защитим тяхната светлина от мрака на нашия свят!
  • Поздрав! Много ми хареса! Дъщерите винаги са слабост на бащите си!
  • Щастлива дъщеря на грижовен татко...Разчувства ме!
  • Напомни ми аз каква бях на 15 Сега ми иде сама да се напляскам
    Много хубав стих!!!
  • Да разбирам ли, че този стих е продиктуван от вината ти, че си се скарал?Използвай всички средства, за да предпазиш разцъфналия цвят от бурите.Стихът е много нежен, пълен с обич.
  • Що не вземеш да я напляскаш тази твоя дъщеря, все още можеш докато е на 15, че след малко време вече ще е късно за превъзпитание.
  • Ех тая младост, та кой не греши...
    Поздравления!
    Хареса ми стихът ти!
Propuestas
: ??:??