Не ми се карай, татко, че сгреших. Та кой ли на петнайсет не греши, кой може на петнайсет да е тих, спокоен и послушен. Ти реши, че вече прекалявам, но нима виновна съм, че просто днес живея, че днес съм млада. Моята вина е, татко, че неистово копнея по-бързо да открия този свят, дори когато той е неприветен, защото съм сега разцъфнал цвят и слънцето за мене днеска свети.
Деца... как да не ги обичаш!? Каквото и да направят, колкото и да бързат да пораснат, в крайна сметка те са истински добри и чисти, а ние можем само да се опитваме да защитим тяхната светлина от мрака на нашия свят!
Да разбирам ли, че този стих е продиктуван от вината ти, че си се скарал?Използвай всички средства, за да предпазиш разцъфналия цвят от бурите.Стихът е много нежен, пълен с обич.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрави!