13 дек. 2006 г., 21:57

Не ми се карай

738 0 8
Не ми се карай, татко, че сгреших.
Та кой ли на петнайсет не греши,
кой може на петнайсет да е тих,
спокоен и послушен. Ти реши,
че вече прекалявам, но нима
виновна съм, че просто днес живея,
че днес съм млада. Моята вина
е, татко, че неистово копнея
по-бързо да открия този свят,
дори когато той е неприветен,
защото съм сега разцъфнал цвят
и слънцето за мене днеска свети.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Изпълнен с обич стих!
    Поздрави!
  • Деца... как да не ги обичаш!? Каквото и да направят, колкото и да бързат да пораснат, в крайна сметка те са истински добри и чисти, а ние можем само да се опитваме да защитим тяхната светлина от мрака на нашия свят!
  • Поздрав! Много ми хареса! Дъщерите винаги са слабост на бащите си!
  • Щастлива дъщеря на грижовен татко...Разчувства ме!
  • Напомни ми аз каква бях на 15 Сега ми иде сама да се напляскам
    Много хубав стих!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...