13.12.2006 г., 21:57

Не ми се карай

739 0 8
Не ми се карай, татко, че сгреших.
Та кой ли на петнайсет не греши,
кой може на петнайсет да е тих,
спокоен и послушен. Ти реши,
че вече прекалявам, но нима
виновна съм, че просто днес живея,
че днес съм млада. Моята вина
е, татко, че неистово копнея
по-бързо да открия този свят,
дори когато той е неприветен,
защото съм сега разцъфнал цвят
и слънцето за мене днеска свети.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изпълнен с обич стих!
    Поздрави!
  • Деца... как да не ги обичаш!? Каквото и да направят, колкото и да бързат да пораснат, в крайна сметка те са истински добри и чисти, а ние можем само да се опитваме да защитим тяхната светлина от мрака на нашия свят!
  • Поздрав! Много ми хареса! Дъщерите винаги са слабост на бащите си!
  • Щастлива дъщеря на грижовен татко...Разчувства ме!
  • Напомни ми аз каква бях на 15 Сега ми иде сама да се напляскам
    Много хубав стих!!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...