18 dic 2011, 21:56

Не ми се пишат стихове сега 

  Poesía
942 0 12

Не ми се пишат стихове сега,

че време е за равносметка.

Подобно птичата душа

душата ми се блъска в клетка,

но в тихия камбанен звън

открива път към простотата,

където някъде навън

осъмва бяла в светлината.

Осъмва, да... но ето пак,

подобно няква гротеска,

светът във свойта участ зла

разстила своята завеса...

И виж: помежду ад и рай

как стих от чувствата се ражда,

чети го ти и приласкай,

че той в душата ти се вглежда!

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??