Не ми се пишат стихове сега,
че време е за равносметка.
Подобно птичата душа
душата ми се блъска в клетка,
но в тихия камбанен звън
открива път към простотата,
където някъде навън
осъмва бяла в светлината.
Осъмва, да... но ето пак,
подобно няква гротеска,
светът във свойта участ зла
разстила своята завеса... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up