LYCKI (Росица Петрова) LYCKI (Росица Петрова)
4 301
Dec 18, 2011, 9:56 PM

Не ми се пишат стихове сега

  Poetry
1.3K 0 12

Не ми се пишат стихове сега,

че време е за равносметка.

Подобно птичата душа

душата ми се блъска в клетка,

но в тихия камбанен звън

открива път към простотата,

където някъде навън

осъмва бяла в светлината.

Осъмва, да... но ето пак,

подобно няква гротеска,

светът във свойта участ зла

разстила своята завеса...

И виж: помежду ад и рай

как стих от чувствата се ражда,

чети го ти и приласкай,

че той в душата ти се вглежда!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Петрова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • konstantbulgara (Констант Булгара)
    konstantbulgara (Констант Булгара)
    ами то си е така...и да не ти се пише...сам си излиза
  • LYCKI (Росица Петрова)
    LYCKI (Росица Петрова)
    Да, Джейни...понякога!Нина, Алина...благодаря,че се отбихте!
  • Ilis (Алина Стоянова)
    Ilis (Алина Стоянова)
    !!!!
  • Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    Понякога не ни се пише, но и тогава стиха сам се излива!
    Хареса ми!
    Поздрав!
  • LYCKI (Росица Петрова)
    LYCKI (Росица Петрова)
    Валерия, когато от вътре е празно и се опитваш да заблудиш себе си,излизаш с оправданието,че не ти се пише, но...понякога, започвайки с поетично оправдание, вземе та се получи стих! Благодаря за коментара!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0