18 дек. 2011 г., 21:56

Не ми се пишат стихове сега

1.3K 0 12

Не ми се пишат стихове сега,

че време е за равносметка.

Подобно птичата душа

душата ми се блъска в клетка,

но в тихия камбанен звън

открива път към простотата,

където някъде навън

осъмва бяла в светлината.

Осъмва, да... но ето пак,

подобно няква гротеска,

светът във свойта участ зла

разстила своята завеса...

И виж: помежду ад и рай

как стих от чувствата се ражда,

чети го ти и приласкай,

че той в душата ти се вглежда!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ами то си е така...и да не ти се пише...сам си излиза
  • Да, Джейни...понякога!Нина, Алина...благодаря,че се отбихте!
  • !!!!
  • Понякога не ни се пише, но и тогава стиха сам се излива!
    Хареса ми!
    Поздрав!
  • Валерия, когато от вътре е празно и се опитваш да заблудиш себе си,излизаш с оправданието,че не ти се пише, но...понякога, започвайки с поетично оправдание, вземе та се получи стих! Благодаря за коментара!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...