Не ми се пишат стихове сега
Не ми се пишат стихове сега,
че време е за равносметка.
Подобно птичата душа
душата ми се блъска в клетка,
но в тихия камбанен звън
открива път към простотата,
където някъде навън
осъмва бяла в светлината.
Осъмва, да... но ето пак,
подобно няква гротеска,
светът във свойта участ зла
разстила своята завеса...
И виж: помежду ад и рай
как стих от чувствата се ражда,
чети го ти и приласкай,
че той в душата ти се вглежда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
