24 oct 2017, 21:56  

Не ми се тръгва

  Poesía » Otra
3K 19 0

               Не ми се тръгва от света,

               държи ме нещо да остана.

               Роден да търся светлина,

               забравям черната покана.

 

              Не ми се тръгва от света,

              небето синьо да оставя.

              Звездите, пълната луна.

              Без тях оставам-що ще правя?

 

              Не ми се тръгва от света,

              така е хубаво да дишам.

              Да срещам младата зора

              А там е леден студ, тъма!

 

              Не ми се тръгва от света,

              но кой ли иска да си тръгва?

              Не се заменя красота

              с вечен мрак и самота.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...