24.10.2017 г., 21:56  

Не ми се тръгва

3K 19 0

               Не ми се тръгва от света,

               държи ме нещо да остана.

               Роден да търся светлина,

               забравям черната покана.

 

              Не ми се тръгва от света,

              небето синьо да оставя.

              Звездите, пълната луна.

              Без тях оставам-що ще правя?

 

              Не ми се тръгва от света,

              така е хубаво да дишам.

              Да срещам младата зора

              А там е леден студ, тъма!

 

              Не ми се тръгва от света,

              но кой ли иска да си тръгва?

              Не се заменя красота

              с вечен мрак и самота.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....