Oct 24, 2017, 9:56 PM  

Не ми се тръгва

  Poetry » Other
3K 19 0

               Не ми се тръгва от света,

               държи ме нещо да остана.

               Роден да търся светлина,

               забравям черната покана.

 

              Не ми се тръгва от света,

              небето синьо да оставя.

              Звездите, пълната луна.

              Без тях оставам-що ще правя?

 

              Не ми се тръгва от света,

              така е хубаво да дишам.

              Да срещам младата зора

              А там е леден студ, тъма!

 

              Не ми се тръгва от света,

              но кой ли иска да си тръгва?

              Не се заменя красота

              с вечен мрак и самота.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...