22 feb 2012, 10:23

Не мога

759 0 2

 

 

Не мога да си забраня да те обичам,

когато чувства в мен преливат.

Не мога името да не изричам,

щом тръпки силно ме побиват.



Не мога да забравя твоя поглед плах,

да не копнея за любовен трепет.

Да не чувствам в мене страх

и да не слушам вътрешния шепот.



Не мога да не те ревнувам,

аз чувства нося във сърцето.

Мечтая устните ти да целувам,

мечтая да полетим в небитието.



Не мога и не искам да живея аз без теб,

да не виждам очите ти прекрасни.

Не искам душата ми да тъне в лед,

да не усещам трепетите властни.



Не мога вече себе си да разпозная,

влюбена съм и безумно ме боли.

Едва ли някога ще те забравя,

да спра да те обичам, надали!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иваничка Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мило и искрено!
  • Все още темата е тривиална, вълненията повтарят стотиците, изразени от други по същия начин, все още внушенията са неубедителни - на Вашата възраст това е естествено. Но вече личат опити за дисциплиниране на стиха, търсен е ритмичен изказ, личи опитът за римуване, макар и без особена оригиналност. Това са първите стъпки. И дано следващите бъдат още по-успешни. И още нещо - опитайте се да възпитате у себе си верен литературен вкус, не се възторгвайте от елементарни опити. С най-добри пожелания...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...