22.02.2012 г., 10:23

Не мога

755 0 2

 

 

Не мога да си забраня да те обичам,

когато чувства в мен преливат.

Не мога името да не изричам,

щом тръпки силно ме побиват.



Не мога да забравя твоя поглед плах,

да не копнея за любовен трепет.

Да не чувствам в мене страх

и да не слушам вътрешния шепот.



Не мога да не те ревнувам,

аз чувства нося във сърцето.

Мечтая устните ти да целувам,

мечтая да полетим в небитието.



Не мога и не искам да живея аз без теб,

да не виждам очите ти прекрасни.

Не искам душата ми да тъне в лед,

да не усещам трепетите властни.



Не мога вече себе си да разпозная,

влюбена съм и безумно ме боли.

Едва ли някога ще те забравя,

да спра да те обичам, надали!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иваничка Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мило и искрено!
  • Все още темата е тривиална, вълненията повтарят стотиците, изразени от други по същия начин, все още внушенията са неубедителни - на Вашата възраст това е естествено. Но вече личат опити за дисциплиниране на стиха, търсен е ритмичен изказ, личи опитът за римуване, макар и без особена оригиналност. Това са първите стъпки. И дано следващите бъдат още по-успешни. И още нещо - опитайте се да възпитате у себе си верен литературен вкус, не се възторгвайте от елементарни опити. С най-добри пожелания...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...