Не мога
Не мога да си забраня да те обичам,
когато чувства в мен преливат.
Не мога името да не изричам,
щом тръпки силно ме побиват.
Не мога да забравя твоя поглед плах,
да не копнея за любовен трепет.
Да не чувствам в мене страх
и да не слушам вътрешния шепот.
Не мога да не те ревнувам,
аз чувства нося във сърцето.
Мечтая устните ти да целувам,
мечтая да полетим в небитието.
Не мога и не искам да живея аз без теб,
да не виждам очите ти прекрасни.
Не искам душата ми да тъне в лед,
да не усещам трепетите властни.
Не мога вече себе си да разпозная,
влюбена съм и безумно ме боли.
Едва ли някога ще те забравя,
да спра да те обичам, надали!
© Иваничка Петкова All rights reserved.
