Не мога

Feb 22, 2012, 10:23 AM

Poetry » Love

621 0 2

Не мога да си забраня да те обичам,

когато чувства в мен преливат.

Не мога името да не изричам,

щом тръпки силно ме побиват.

Не мога да забравя твоя поглед плах,

да не копнея за любовен трепет.

Да не чувствам в мене страх

и да не слушам вътрешния шепот.

Не мога да не те ревнувам,

аз чувства нося във сърцето.

Мечтая устните ти да целувам,

мечтая да полетим в небитието.

Не мога и не искам да живея аз без теб,

да не виждам очите ти прекрасни.

Не искам душата ми да тъне в лед,

да не усещам трепетите властни.

Не мога вече себе си да разпозная,

влюбена съм и безумно ме боли.

Едва ли някога ще те забравя,

да спра да те обичам, надали!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Pepina (Пепа Деличева)

2012-02-27T18:54:58+02:00

Мило и искрено!
severianin (Валентин Чернев)

2012-02-22T11:14:26+02:00

Все още темата е тривиална, вълненията повтарят стотиците, изразени от други по същия начин, все още внушенията са неубедителни - на Вашата възраст това е естествено. Но вече личат опити за дисциплиниране на стиха, търсен е ритмичен изказ, личи опитът за римуване, макар и без особена оригиналност. Това са първите стъпки. И дано следващите бъдат още по-успешни. И още нещо - опитайте се да възпитате у себе си верен литературен вкус, не се възторгвайте от елементарни опити. С най-добри пожелания...