ruba (Руми Бакърджиева) ruba (Руми Бакърджиева)
24 316
28 ago 2012, 19:58

Не мога да говоря тази вечер

1K 0 12

Не мога да говоря тази вечер...

Душата ми се пълни с тишина.

Заглъхнаха отколешни кроежи

за хиляди объркани неща.

Сега се виждам малка, но красива.

Сега се буди в мене същността...

И въпреки че ето, нямам сила,

съм по-високо от реалността -

от всичките проекции за слава,

от болката, че някой стреля в мен,

от тихата обида, че ме няма

сред силните на днескашния ден...

 

Сега се вижда ясно синевата –

огледана е в моята душа.

 

Не мога да говоря тази вечер...

 

При мен сега се спира вечността...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0