Не мога да говоря тази вечер...
Душата ми се пълни с тишина.
Заглъхнаха отколешни кроежи
за хиляди объркани неща.
Сега се виждам малка, но красива.
Сега се буди в мене същността...
И въпреки че ето, нямам сила,
съм по-високо от реалността -
от всичките проекции за слава,
от болката, че някой стреля в мен,
от тихата обида, че ме няма
сред силните на днескашния ден...
Сега се вижда ясно синевата –
огледана е в моята душа.
Не мога да говоря тази вечер...
При мен сега се спира вечността...
© Руми Бакърджиева All rights reserved.