28 авг. 2012 г., 19:58

Не мога да говоря тази вечер

1K 0 12

Не мога да говоря тази вечер...

Душата ми се пълни с тишина.

Заглъхнаха отколешни кроежи

за хиляди объркани неща.

Сега се виждам малка, но красива.

Сега се буди в мене същността...

И въпреки че ето, нямам сила,

съм по-високо от реалността -

от всичките проекции за слава,

от болката, че някой стреля в мен,

от тихата обида, че ме няма

сред силните на днескашния ден...

 

Сега се вижда ясно синевата –

огледана е в моята душа.

 

Не мога да говоря тази вечер...

 

При мен сега се спира вечността...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...