28.08.2012 г., 19:58

Не мога да говоря тази вечер

1K 0 12

Не мога да говоря тази вечер...

Душата ми се пълни с тишина.

Заглъхнаха отколешни кроежи

за хиляди объркани неща.

Сега се виждам малка, но красива.

Сега се буди в мене същността...

И въпреки че ето, нямам сила,

съм по-високо от реалността -

от всичките проекции за слава,

от болката, че някой стреля в мен,

от тихата обида, че ме няма

сред силните на днескашния ден...

 

Сега се вижда ясно синевата –

огледана е в моята душа.

 

Не мога да говоря тази вечер...

 

При мен сега се спира вечността...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...